Отдел Археология
В археологическата експозиция са представени тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, мраморни статуи и фрагменти от римския град Nikopolis ad Nestum ІІ век (археологически резерват на 7 км от гр. Гоце Делчев).Праистория
В раздел Праистория са представени фрагменти от керамични съдове и култови масички, бронзова брадвичка и урни от IV-то хил. пр. Хр до II –ро хил. пр. Хр. В гробове на знатни тракийски войни в селата Ковачевица, Слащен, Плетена, Горно Дряново, Сатовча и Црънча са открити тракийски шлемове, мечове, торкви и наколенници, характерни за тракийското предпазно и нападателно въоръжение от края на IV и III в. пр. Хр.В експозицията са представени култови фигурки на мечка и кон, свързани с култа към домашното огнище, три броя тракийски мечове (тип ромфея), керамични съдове, снимки на шлемове от с Ковачевица и от с. Плетена - единственият открит в България шлем, изработен от желязо.
Тракийска култура
Рудодобивът и металообработването дават възможност днешната Гоцеделчевска област и Западните Родопи, под влияние на материалната култура от обсега на Източното Средиземноморие да се обособят през желязната епоха като производствен център на изделията на ювелирното изкуство и въоръжението, изработвани от местни майстори в големи количества, в ателиета, които се намират в самата Родопска област и Източните подножия на Пирин.Древната река Местос- Места като важна пътна артерия успява да се превърне в своеобразен "вход" към Централните Балкани,, от където далеч на север проникват търговци от Егейския бряг и културно-религиозни идеи.
Неоспорими свидетелства за това са откриваните монетни находки, сред които най-забележителни са изящните сребърни тетрадрахми, сечени на островите Тасос и Тенедос, част от тях са показани в експозицията.
Представени са уникални оброчни плочки на Тракийския конник, бог Асклепий и статуи на божествата Хермес, Нике, Аполон, както и тракийска колесница, датиращи от времето на Римската империя ( II - III в.). Ранно християнската култура е представена чрез фрагменти от подови мозайки на базилики, олтарни прегради, части от олтарна маса (menza sakra) и архитектурни детайли с кръстове от IV – V в.
Римска и късноантични епохи
Появата и установяването на прабългарите в Македония се свързва с кан Кубер – племенен вожд, син на хан Кубрат. Прабългарският елемент на територията на района се заселва в началото на IX в.Времето на най-големия разцвет на българската държава е оставило много следи в поречието на река Места.
През IX и X век и по-късно нашите земи често променят административната си принадлежност – от територия в пределите на българската държава до територия на Византия, но образуването на славянобългарската езикова и духовна област завинаги включва тези наши земи към България (837 – 927). С помощта на местното население българският хан Пресиан разбива византийските войски при Серес като освобождава района от византийско робство (838), а мъдрия цар Калоян обсажда по-късно стените на Солун. Легендата разказва, че на път за Солун – цар Калоян минава през нашите земи и именно от тук купува огърлица на дъщеря си.
В района са проучени няколко некропола от времето на първата българска държава IX – XI в. В експозицията са представени снимки на крепостните стени на известните Момина кула край Господинци и Кулата край Делчево.
Средновековие
Един от господарите на нашите земи след 1207 г. е деспот Алексий Слав, сестрин син на хан Калоян.На 3 километра югозападно от града се откриват стражеви кули и бойници (Кулата,, Судинград) от средновековни крепости и селища. В източното подножие на крепостта Момина кула край Господинци се откриват културни останки характерни за времето на втората българска държава.
В експозицията са представени оръдия на труда, славянобългарска керамика и други.
История на българските земи XV – XIX в.
Под името Неврокоп селището се споменава в османските регистри от втората половина на XV век. По това време е построена и старата джамия в близост до старо християнската базилика Свети Никола намираща се и до днес на левия бряг на Добротинска река.През XVI – XVIII век в резултат от асимилаторската политика на османските завоеватели, част от населението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит и обичаи. От края на XVIII в.българският народностен елемент започва да нараства значително.
Икономическия подем през Възраждането се проявява чрез развитието на занаятите и търговията. От голямо значение за стопанския живот на града е провеждания голям Неврокопски панаир, който е съперничил на най-големите по онова време – Серския и Узунджовския. По същото време в града работят над 500 дюкяна, хана, 100 самарджийници, 30 фурни и други.
В експозицията са представени традиционните занаяти: грънчарство, самарджийство, звънчарство, медникарство, мутафчийство, терзийство, абаджийство, коюмджийство,стивастарство и други. Представени са изделията на бита,включително и богата колекция от днешния сувенир на града-неврокопските чанове, тюмбелеци и траки както и богатия инструментариум, използван в занаятчийските работилници. Голяма част от експозиция Етнография представя домашното тъкачество: черги, килими, козяци, халища, кепета,възглавници,престилки, кърпи, обреден реквизит, свързан с календарните празници и обичаи, уникални традиционни празнични костюми на жителите от 10 села в Пирин, Родопите и преселници от Егейска Македония.
В края на XVIII век към метоха на Рилския манастир в града е открито килийно училище (1811 г.), а поклонници от град Неврокоп са отбелязани в Третия поменик на Зографския манастир (1527- 1728 г.).От 1840 до 1867 г. в града са открити последователно светско училище, новобългарско училище, читалище "Зора" и девическо училище.
През 1871 г. е образувана Централна околийска община, женско учителско дружество "Ученолюбие" (1870) и Неврокопско, Серско, Драмско, Мелнишко учителско дружество "Просвещение" (1873 г.). През 1869 г. на голям събор в село Гайтаниново -населението на района се отказва официално от гръцката патриаршия.
В експозицията, свързана с църковните и просветните борби в града и региона са представени: уникални старобългарски старопечатни книги от XV до XVII в. печатани в Русия, реквизит свързан с църковните борби, старопечатни книги, учебници и пособия, между които и препис (1862) на Неделника на Софроний Врачански (издаден 1806), Ръководство издадено от местния родолюбец Петър Сарафов – 1900 г. и др. Представена е и уникална плащаница, изработена от най-яркия представител на Банската иконописна школа – Димитър Молеров (1838 г.).
По време на Априлското въстание в четата на Христо Ботев участват трима неврокопчани, а като опълченци в Руско-турската война се сражават 25 души от Неврокопско.
През 1896 г. града става център и седалище на Светата Неврокопска митрополия, когато за първи митрополит е избран Иларион Неврокопски от град Велико Търново.
През 1896 г. великият български революционер -Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО. Последното пребиваване на Апостола - Гоце Делчев в района се свързва с месец декември 1902 – началото на 1903 г.
През 1909 г. се създава професионално дружество на учителите в района.На 17.10. 1912 г. по време на Балканската война четите на воеводите Димитър Арнаудов, Александър Буйнов и Тодор Паница влизат в града. В Македоно-одринското опълчение взимат активно участие над 700 българи от района – в името на свободата на родния край.
На 18.10.1912 г. след поредица от сражения, тук се установяват и войските от Трета бригада на Родопския отряд на прославения генерал Стилиян Ковачев.
В експозицията История на българските земи XV – XX в. са представени спомени, печати, оригинални свидетелства на някои от над 1000-та опълченци от града и региона, опълченско знаме и снимки на герои, както и снимков материал, свързан с първия кмет на град Неврокоп П. К. Яворов (19.10.1912 – 26.10.1912 г.).
През 1913 г. е създадена Неврокопска околия, в която влизат всички 51 села. Околийски център става град Неврокоп. През този период в града се установяват и стотици бежанци, прокудени от родните им огнища в Сярско и Драмско.
Около 1914 г. в града е преместено Сярското педагогическо училище, което през 1920 г. заедно с прогимназията образува Неврокопска пълна смесена гимназия, чийто приемник днес е Природо-математическа гимназия "Яне Сандански".
През 1951 г. град Неврокоп приема името на великия революционер и демократ Гоце Делчев. Величествени паметници на героя се издигат в центъра на града, изобразен като просветител, учител и мислител- открит през 1983 г. и в местността Попови ливади (15 километра западно от града) изобразен като хайдутин (открит 2003 г.).
През годините град Неврокоп се утвърждава като административен, духовен и исторически център, като крепост на българщината и българския дух на населението,което оставя огромен принос в общобългарската история.
Днес, град Гоце Делчев, в чийто предели витае духът на славно минало и неговите жители, следвайки завета на своя патрон Гоце Делчев: "Аз разбирам света, единствено като поле за културно съревнование между народите" – поемат с премерени крачки към общия европейски дом.
Град – с традиции и бъдеще!
А историческият музей днес съхранява духа на старите българи от миналото, духа на Неврокоп!
