История за музея

Янчовия конак или къщата на Прокоп Прокопов

Беше преди 90 години. В един понеделник,когато в Неврокоп ставаше пазар, разсилният излезе пред конака и заудря голям шарен барабан. Трябваше да събере градското население. Майстори, калфи и чираци, чалмаклии турци и пазарчани забързаха към конака. Излязоха и бакалите от ниските тъмни дюкянчета. Заглъхна чанджийската улица, където от сутрин до късно се носеше звънът на отлетите чанове. Всеки бързаше да иде тереке пазар, за да чуе какво ще каже разсилният.

Като се събра много народ, той погледна гордо наоколо и се провикна, колкото му глас държи.”Слушайте, алемлар ”народе” от голямата неврокопска каза. С решение на падишаха от Стамбул пашата и каймакаминът на Неврокоп и на още други чорбаджии разреши се на Янчо Чорбаджията сред града да изгради голям конак. По-голям да е от този на дювлята/държавата/, такъв какъвто в града няма.” смутили се хората.

Ама, че новина. Пак конаци/затвори/ ще строят. Но разсилният продължил: ”Трябва да ви кажа, че новият конак на прочутия Янчо Чорбаджи няма да съди людето, няма да е аспака чауш/затвор/, а конакът щом се изгради ще стане частна банка. Ще прибира пари с лихва и ще дава пари пак с лихва, та сиромашията що няма пари, от банката на Чорбаджи Янчо ще взема да си купува магарета, мулета, волове, жито и друга покъщнина. Ама да се построи този конак Чорбаджи Янчо съобщава, че му трябват много майстори – дюлгери, дърводелци, каменари, кираджии, колари и др. Желающите да получат работа да се явят при Чорбаджи Янчо и да се спазарят." Надълго и на широко говорел разсилния за благородството на чорбаджията, за големите услуги, които ще прави на народа, като ще отпуска заеми и че хората ще могат да спестят парите си на сигурно място. След няколко дни надошли дюлгери и започнали да копаят основите на големия сарай. Яки биволи свличали големи каменни блокове от пирин планина.

Зачаткали длетата на каменоделците и попуканите им жилави ръце издълбали от белия мрамор разцъфнали каменни цветя и бели гюлове, а от двете страни на бъдещата чешма издълбали изправени люти лъвове. Когато дълбоките изкопи били готови янчо чорбаджи устроил голямо тържество с молебен, за да се помни кога се е сложил темелът и първия камък на неговия сарай – банка. Години наред продължил строежът. При завършването цял етаж бил запълнен с големи тефтери, та се наложило чорбаджията да наеме много чиновници, за да се справят със сметките.

Минали месеци и разсилният пак се провикнал: „Слушайте, хей вий пазаргати, слушайте какво се казва от конака: ”Изпраща се хабер на всички от каазата, че от днес частната банка на Чорбаджи Янчо се отваря. Отворени са вратите на най-големия сарай, ама всеки да знае, че банката засега няма да дава пари в заем, а само ще приема. Голяма лихва ще плаща чорбаджията. За две години един алтън три лири става. Металици, чейрици, междии и др. Растат двойно."

Много години внасяли парите си хората в новата банка. От изостаналия чеч към Nеврокоп потекли реки от злато. Един ден разсилният се появил отново. Много народ се събрал около него, но той продължавал да бие тъпана. Всички гледали със страх. Люто морабуе/война/ да е зафатила държавата, пошушнал някой. ”Слушай, народе, слушай каква новина има. Със заповед от Стамбул, пашата каймакамин на града, съобщава на всички люде от казата, че банката на Янчо Чорбаджи е фърлила фалимент. Банката баптиса, пропадна заедно с всички внесени пари. Само конакът Сарай е останал и е под разпореждане на държавата. Всички спестени пари пропадат."
Потекъл много народ към прочутия конак и банка с голяма файда. Едни се тръшкали, скубели си косите от мъка, други напирали на тълпи, да разбият вратите на конака и да влязат вътре. Но турските жандарми пуснали в ход прикладите. Едни се биели със заптиетата, други озверени проклинали, хвърляли камъни по прозорците. Пристигали все повече и повече заптиета, размахвали дълги камшици по главите на хората, а хитрият грък-Чорбаджи Янчо. Всичко това той наредил със знанието на на турските големци.

След освобождението на гр.Неврокоп през 1912 година сградата станала седалище на околийския началник. През нея са минали стотици борци срещу монархо-фашистката диктатура - Стою Льондев, Иван Марчев, Димитър Ежков, Анещи Узунов и др., които с кръвта си напоиха стените на къщата.

След 9 септември 1944 г. сградата на Полицейското управление става Околийско управление на МВР и в нея са затваряни отново български патриоти заради политическите си пристрастия.

СТИГА ВРАЖДИ! НУЖНО Е ПОМИРЕНИЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ...
На 23 март 1945 г. на градските гробища в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев) бяха разстреляни 14 граждани от бивши партизани, като наказание за „противонародна“ дейност. Между растреляните бяха Васил Захариев Станишев и Иван Константинов Киричев на възраст от 24 години. Двамата младежи били младши полицаи, без никакви „противонародни действия“. Те не са участвали във въвличането на България във Втората световна война, не са от виновниците, за които беше създаден така наречения „Народен съд“. Но семействата им бяха белязани, като „врагове на народната власт“. Няколко години по-късно земите им бяха насилствено включени в ТКЗС-та, на децата им беше забранено следване във висши учебни заведения. На вдовиците при пенсионирането им дадоха пенсии от по 40 лева месечно.

Тези, които ги разстреляха, по-късно активисти в партийния живот в града и офицери в ДС, при пенсионирането си получиха „народни пенсии“.
д-р Иван Гаджев - гр. Неврокоп/Гоце Делчев

Със своята рядко красива архитектура къщата е една от най-хубавите сгради в гр. Гоце Делчев. Лицевата страна с преплетен железен балкон и широка мраморна стълба е обърната към каменните чалове на Пирин планина най-рано посреща слънцето.

През 1979 година в къщата се помещава Общински исторически музей на град Гоце Делчев!